Легенди за Банско |
There are no translations available. Легенда за Пирин Някога, в далечното езическо време, хората вярвали в бог Перун, който живеел на най-красивата планина. Но когато християнската вяра била възприета навсякъде, бог Перун се оттеглил полека-лека на най-високото място в планината, която била наречена на негово име Перин. А с годините се променило на Пирин. Момин връх Когато турските завоеватели прегазили страната ни и стигнали до селищата в полите на Пирин планина, хората се разбягали и се скрили в нейните зелени пазви. Всеки подсланял глава, където намери заветно място. Сред пиринското население се славела мома Радка -по хубост нямала равна наблизо и далеч. Дори слънцето се запирало, да се радва на красотата й. А била и много работна - нищо не се опирало на сръчните й ръце, та хората говорели често за нея - с възторг за работата й и с обич за хубостта й. Не се бояла да ходи сама в гората за дърва, да кара жито на воденицата, да оре нивите и да коси ливадите. За нея е извадена и хубавата народна песен:
“Застоя се слънце насред небо, Радка била сираче, без баща, а майка й била болнава, та трябвало да се грижи за по-малките си сестри и братчета и да върши и мъжката работа. Когато турците пристигнали в Радкиното село, тя грабнала каквото могла и първа побягнала нагоре в планината. Хубаво, ама турският султан Мурад чул за хубостта й поискал да я вземе в харема си. И стари, и млади се изплашили от това султанско желание, та пропуснали Радка напред да мине и да се скрие. Като разбрал султан Мурад, че хубавицата избягала, сам се спуснал след нея. Зърнал я на един връх и напрегнал всички сили да я настигне, Радка успяла да се скрие зад склоновете на най-хубавия връх на Пирин. Изгубил я султан Мурад от погледа си, но стигнал до съседния връх и отново я съгледал. И без да го усети тя, той се спуснал, та при нея. В яда си веднага отсякъл главата й. И досега разказват из Банско, че кръвта на Рада се червенее. Този връх, наречен Момин връх, след залез слънце е кърваво червен, а съседният, дето е паднала чалмата на султан Мурад, Муратов връх, е винаги бял. Попово езеро Живял славянският езически бог Перун заедно със сестра си Перуника, ненадмината хубавица. Един християнски поп се качил на планината да дири бог Перун. И тогава за пръв път видял езерото, в което Перуника белела изтъканите през зимата платна. Попът седнал край езерото да си отпочине от дългия път и да се порадва на хубавата гледка. По това време бог Перун стоял на височината и без да иска съборил един камък, който се търкулнал надолу, та ударил седящия поп. Той цамбурнал в езерото. Оттогава то било наречено "Попово езеро". Когато турците завзели нашите земи и дошли по тая планина, прекръстили езерото на турски "Папазгьол”. |